Симфония № 41 „Юпитер“

Симфония N.41 „Юпитер” KV.551

През лятото на 1788 г. Моцарт създава последните си три симфонии N.39 ,40 и 41 „Юпитер”
(завършени съответно на 26 юни, 25 юли и 10 август) – останали в историята на музиката като едни от най-високите постижения на класическо симфонично мислене. Те разкриват три различни страни на неговия творчески гений и по мащаба на вложените в тях идеи нямат аналог в музикалната практика до този момент. Последната симфония N.41 е мащабна, внушителна и богата на емоции, написана в тоналност До мажор. Наречена е „Юпитер” от немския импресарио Йохан Саломон по повод изпълненията на симфонията в Лондон през 1819 г. И въпреки, че името е измислено най-вероятно с цел да рекламира и пълни концертните зали, симфонията намира своето заглавие и повече не се разделя с него.

Първата част е образец за сонатна форма. Експозицията се състои от 3 теми– първата е бляскава и
тържествена, втората – нежна и лирична, а третата – заключителна тема е закачлива и шеговита.
Интересно е, че Моцарт е взаимствал заключителната тема от своята комична концертна ария Un bacio di mano (Целувка на ръка), писана по-рано същата година. Взаимстваната мелодия съответства на текста:

Voi siete un po`tondo,
Mio caro Pompeo,
L`usanze del mondo

Andate a studiar.

На български звучи долу-горе така: Изглеждате мъничко глупав, мой скъпи Помпей, отидете да изучавате света. Това весело намигване е характерно за творчеството на Моцарт. Той винаги намира начин да ни напомни да не прекаляваме със сериозността.

Втората част също е в сонатна форма. Тук Моцарт излага невинно звучащи мажорни теми, след
което ги изпраща на опасни приключения в наситения с напрежение свят на минора. Когато началната тема прозвучава за последно на финала, тя вече е придобила мъдрост.

Трета част представлява Менует и ни пренася в атмосферата на балната зала на императорския
дворец. Най – хубавото е оставено за финала. Тук Моцарт проявява висшe полифонично майсторство. Началото започва с известната 4-тонова тема, взета от Григорианския хорал.

Кулминацията е в края на частта, където петте теми от финала звучат едновременно и в съзвучие една с друга в петорен контрапункт.

Симфонията е изпълнена за първи път в Шумен през 1903 г. под диригентството на Велико
Дюкмеджиев с неговия ученически оркестър.

Калина Василева