Ейтор Вила-Лобос

Ейтор Вила-Лобос (1887-1959) е един от най-видните бразилски композитори на ХХ-ти век. Той печели признание в Европа, с което за първи път привлича вниманието на света към култура на своята родина. В своето творчество Вила-Лобос синтезира бразилския фолклор със стилистиката на западно-европейската музика, създавайки свой оригинален музикален стил.
Композиторът е роден в Рио де Жанейро и учи музика от своя баща– служител в Бразилската национална библиотека, любител астроном и виолончелист. Когато Ейтор е на 12 години, баща му умира и майка му се посвещава изцяло на издръжката на семейството и образованието на сина си, с надеждата той да стане лекар. Вместо това, момчето избира бохемския живот на уличен музикант в Рио, свирейки на китара в една от популярните „чорос“ групи в града. Това преживяване отваря неговия хоризонт към богатството на бразилската популярна музика с нейната уникална комбинация от африкански, португалски и местни елементи. Младият композитор бързо усвоява импровизационната свобода и виртуозното изпълнение на китара.
На 16-годишна възраст Вила-Лобос е нает като виолончелист в театрален оркестър, но бразилската народна музика остава основният му интерес. Две години по-късно, продавайки част от библиотеката на баща си, за да финансира разходите, той прави първото от многото пътувания във вътрешността на Бразилия, за да събере различни видове бразилска фолклорна музика и да разшири познанията си за нейните характерни черти. Той се записва за по-нататъшно обучение в Националния музикален институт, но скоро напуска, тъй като не може да приеме дисциплината на формалното обучение и предпочита да изучава фолклорни материали сам.
В късните си тийнейджърски години той започва да композира сериозна музика, смесвайки бразилски фолклорни мотиви с по-традиционни музикални форми. Сред първите му произведения са клавирно трио, песни, сакрална музика и пиеси за китара, пиано и камерен оркестър. След това скромно начало, Вила-Лобос твори интензивно през целия си живот, създавайки повече от 2000 творби, разнообразни по форма и жанр, но почти всички те са вдъхновени от родната земя. Сред най-известните му произведения са Бразилски бахиани, както и неговите Чорос. Цикълът от Етюди за класическа китара (1929) е посветен на Андрес Сеговия, докато неговите Пет прелюдии (1940) са посветени на съпругата му Арминда Невес д’Алмейда, известна още като „Миндиня“. Вила-Лобос се превръща в най-известния южноамерикански композитор на всички времена.