Панчо Владигеров

Панчо Хараланов Владигеров (13 март 1899 – 8 септември 1978) композитор, музикант, диригент, педагог и общественик от българско-еврейски произход, роден в Швейцария, но прекарал по-голямата част от живота си в България. Той е изтъкнат музикален педагог – сред неговите възпитаници са много български композитори и пианисти като Алексис Вайсенберг и Милчо Левиев.

По време на берлинския си период (1912 – 1932) Владигеров печели като композитор два пъти Менделсоновата награда. Първия път тя е за „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“ (с това произведение по-късно се дипломира световноизвестният диригент Херберт фон Караян), a втория път Владигеров взима наградата за оркестрациите си на „Копнеж“, „Страст“ и „Изненада“ от клавирния цикъл „Десет импресии“ (1920). Освен това в продължение на 11 години пише музика за спектаклите на великия немски режисьор Макс Райнхард, които са поставяни в „Дойчес Театър“ в Берлин и „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена.

За заслугите му към българската музика е удостоен с Димитровска награда и званията Народен артист и Герой на социалистическия труд. За българската култура творби като „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“ (1918) и „Концерт за цигулка и оркестър Nr. 1“ (1921) имат допълнителна стойност – те са първите в своя жанр, написани от български композитор.