Концерт за пиано и оркестър 3
С този концерт Бетовен прави крачка напред в създаването на нова концепция в концертната музика.
Бетовен завършва Концерта за пиано и оркестър №3 през 1802 година – труден период в живота на композитора, когато дори мисли да сложи край на живота си поради бързо напредващата глухота. Но, както пише той в своето завещание от Хайлигенщат през 1802, за щастие е почувствал, че е призван от изкуството да създаде всичко онова, на което е способен в музиката. За Концерта е характерен изборът на тоналност – до минор. Бетовен се обръща към нея, за да предаде героично-трагичните, страстни и силни образи. Използването на минорна тоналност като главна в концертната музика е необичайно през онова време. От 25 концерта за пиано на Моцарт, едва два са в минор – №20 в ре минор и №24 в до минор. Според Карл-Мария фон Вебер концертите в минор няма да достигнат публиката, ако в тях няма „идеи, предизвикващи определени представи”. Но Бетовен тръгва по друг път. В сравнение с предишните две произведения (оп. 15 и оп. 19), в Концерт №3 е направена значително голяма крачка напред в утвърждаването на нова техника за пиано, но и в друго нейно осмисляне – създаването на нова концепция в концертната музика. Ако цитираме Бетовен, то той внася „поетична идея”, което обуславя по-голямо преливане между пианото и оркестъра, като в същото време, противопоставянето на tutti и solo се оказват преосмислени, благодарение на новата драматична трактовка на диалогичния принцип – той вече служи за изразяване на конфликтното съдържание. Борбата между страстта и покоя на съзерцанието, патетичното и лиризма – тези противоположни състояния са обединени чрез метода на симфоничното развитие.