Ян Сибелиус

Творчеството на Сибелиус е не само ярка страница в историята на музикалната култура на Финландия, славата на композитора надхвърля пределите на родината му.

Разцветът на творчеството на композитора пада в края на XIX – началото на XX век – време на нарастващото националноосвободително и революционно движение във Финландия. По това време тя е била част от Руската империя и е преживяла същите настроения от пред-бурната ера на социални промени.

Сибелиус твори в различни жанрове. Написал е 7 симфонии, симфонични поеми, 3 оркестрови сюити, концерт за цигулка и оркестър, 2 струнни квартета, клавирни квинтети и триа, камерни вокални и инструментални произведения, музика за драматични спектакли, но талантът на композитора се проявява най-ярко в симфоничната музика.

Сибелиус израства в семейство, където музиката се насърчава: сестрата на композитора свири на пиано, брат му свири на виолончело, а Ян свири първо на пиано, а след това на цигулка. Малко по-късно именно за този домашен ансамбъл са написани ранните камерни композиции на Сибелиус. Густав Левандер, капелмайстор на местния духов оркестър, е първият учител по музика. Композиторските способности на момчето се проявяват рано – Ян написва първата си малка пиеса на десетгодишна възраст. Но въпреки сериозния успех в обучението по музика, през 1885 г. той става студент в юридическия факултет на университета в Хелсингфорс. В същото време той учи в Музикалния институт, първо при М. Василиев, а след това при Г. Шала.

Сред младежките произведения на композитора се открояват произведения с роматична насоченост – природните картини заемат важно място. Образите на природата придават особен колорит на програмната сюита „Флорестан” за пиано, макар в центъра да е поставен герой, влюбен в красива черноока нимфа със златни коси.

Запознанството на Сибелиус с Р. Каянус, образован музикант, диригент и отличен познавач на оркестъра, допринася за задълбочаване на неговите музикални интереси. Благодарение на него Сибелиус започва да се интересува от симфонична музика и инструментознание. Споделя близко приятелство с Бузони, който по това време работи като преподавател в Музикалния институт в Хелсингфорс. Но може би най-важно за композитора е запознанството със семейство Ярнефелт. То се състои от трима братя: Армас – диригент и композитор, Арвид – писател, Еро – художник, а сестра им Айно по-късно става съпруга на Сибелиус.

За да усъвършенства музикалното си образование, Сибелиус заминава за 2 години в Германия и Австрия (1889-91). Учи при А. Бекер и К. Голдмарк. Там внимателно изучава творчеството на Р. Вагнер, Й. Брамс и А. Брукнер и става привърженик на програмната музика за цял живот. Според композитора:

„Музиката може да прояви пълноценно своето влияние само когато е насочена от някакъв поетичен сюжет, с други думи, когато музиката и поезията са съчетани“.

Този извод се ражда именно по времето, когато композиторът анализира различни методи на композиция, изучава стиловете и образците на изключителните постижения на европейските композиторски школи. На 29 април 1892 г. във Финландия под диригентството на автора е изпълнена с голям успех поемата „Кулерво“ (по сюжет от „Калевала“) за солисти, хор и симфоничен оркестър. Този ден се счита за рожден ден на финландската професионална музика. Сибелиус многократно се обръща към финландския епос. Сюитата „Lemminkäinen“ за симфоничен оркестър носи на композитора истинска световна слава.

В края на 90-те години на XIX в. Сибелиус създава симфоничната поема „Финландия“ (1899) и Симфония № 1 (1898-99). Едновременно с това създава музика за театрални представления. Най-известна е музиката към пиесата „Куолема“ от А. Ярнефелд, от която се откроява „Тъжният валс“. Умирайки майката на главния герой вижда образа на мъртвия си съпруг, който сякаш я кани на танц, и тя издъхва под звуците на валса. Сибелиус пише и музика за пиесите: „Пелеас и Мелизанда“ от М. Метерлинк (1905), „Пирът на Валтасар“ от Й. Прокопе (1906), „Белият лебед“ от А. Стриндберг (1908), „Бурята“ от У. Шекспир (1926).

В началото на новия век композиторът обръща голямо внимание на симфоничната музика – например през 1902 г. той пише Втора симфония, а година по-късно се появява прочутият му Концерт за цигулка и оркестър. И двете творби се отличават с яркостта на музикалния материал, монументалността на формата. Но ако в симфонията преобладават светли краски, то концертът е пълен с драматични образи. Нещо повече, композиторът интерпретира соловия инструмент – цигулката – като равен по сила на изразителните средства с оркестъра.

Сред произведенията на Сибелиус през 20-те години на XX век отново се появява музиката, вдъхновена от „Калевала“ (симфонична поема „Тапиола“, 1926). През последните 30 години от живота си композиторът не твори. Не преустановява обаче контактите си с музикалния свят. Често посреща музиканти от цял свят. Творбите на Сибелиус се изпълняват и обогатяват репертоара на забележителни музиканти до днес.