Морис Равел

Равел не е от композиторите реформатори, които съзнателно променят изразните средства и модернизират темите на изкуството. Желанието да предаде на хората онова дълбоко лично, интимно нещо, което не обича да изразява с думи, го принуждава да говори на универсален, естествено оформен и разбираем музикален език. 

Обхватът на темите в творчеството на Равел е много широк. Често композиторът се обръща към дълбоки, ярки и драматични чувства. Неговата музика винаги е изненадващо човечна, нейният чар и патос са близки до хората. Равел не се стреми да решава философски въпроси и проблеми на Вселената, да обхваща широк кръг от теми в едно произведение и да намира връзки между всички явления. Понякога той концентрира вниманието си върху повече от едно значимо, дълбоко и многостранно чувство, в други случаи, с нотка на скрита и пронизваща тъга, той говори за красотата на света. Предпазливо се подхожда към този художник, чието интимно и крехко изкуство е намерило път към хората и е спечелило тяхната искрена любов.