Рихард Вагнер

Рихард Вагнер е най-големият немски композитор от 19 век, който има значително влияние върху развитието не само на музиката на европейската традиция, но и на световната художествена култура като цяло.

Вагнер не е получава систематично музикално образование и в развитието си в музикалното изкуство дължи до голяма степен на себе си. Сравнително рано се появяват интересите на композитора, изцяло насочени към оперния жанр. От ранните си творби, романтичната опера Феите (1834), до музикалната мистериозна драма Парсифал (1882), Вагнер остава верен привърженик на сериозния музикален театър, който трансформира и обновява.

Той въплъщава идеите си в монументалната тетралогия „Пръстенът на нибелунга” – основното произведение на живота му. В основата на грандиозното творение, което заема 4 театрални вечери подред, са приказки и легенди, датиращи от езическата древност – немската „Песен за нибелунгите“, скандинавските саги, включени в Старшата и Младата Еда. Но езическата митология с нейните богове и герои става за композитора средство за познаване и художествен анализ на проблемите и противоречията на съвременната буржоазна действителност.

Основната характеристика на оперната реформа на Вагнер е свързана със специалната роля на оркестъра. Той не се ограничава само с поддържането на вокалната мелодия, а води собствена линия, понякога дори излиза на преден план. Нещо повече, оркестърът става носител на смисъла на действието – именно в него най-често се чуват основните музикални теми – лайтмотиви, които се превръщат в символи на герои, ситуации и дори абстрактни идеи.

Вагнер играе изключителна роля в европейската музика на 19 век – трудно е да се назове композитор, който не би бил повлиян от него. Откритията на Вагнер оказват влияние върху развитието на музикалния театър през 20 век. – композиторите извличат уроци и след това поемат по различни пътища, включително и противоположни на начертаните от великия немски музикант.