Симфония 4

Симфония № 4, си бемол мажор, опус 60 е от редките лирични, но мащабни по форма съчинения в наследството на Бетовен. Творбата е озарена от светлината на щастието и идиличните картини, разпалени с топлината на искрените чувства. Неслучайно тази симфония е обичана от композиторите-романтици, които черпят от нея източник на вдъхновение. Роберт Шуман я нарича „елинска девойка между два северни исполина“ – Третата и Петата симфония. Бетовен завършва Четвъртата, докато работи върху Петата в средата на ноември 1806 година. По думите на изследователя на творчеството му Р. Ролан, композиторът я създава на един дъх без предварителни чернови…

„Четвъртата симфония е чисто цвете, запазило благоуханието на онези дни – най-ясните в живота му“. 

Бетовен прекарва лятото на 1806 година в замъка на унгарския граф Брунсвик. На сестрите Жозефина и Тереза дава уроци по пиано, а техният брат Франц е един от най-близките приятели, „скъп брат“, на когото композиторът посвещава знаменитата си соната „Апасионата“, опус 57. Изследователите отнасят любовта към сестрите Жозефина и Тереза към най-сериозните чувства, които някога Бетовен е изпитвал. С Жозефина той споделя най-съкровените си мисли, първо на нея показвал новите си композиции. Възможно, точно Жозефина да е образът на нежната, горда и любяща Леонора в единствената му опера „Фиделио“. За по-голямата сестра Тереза Бетовен признава:

„Когато мисля за нея, сърцето ми бие толкова силно, както в деня, когато я срещнах за първи път“.

Година преди смъртта си Бетовен е видян да плаче пред портрета на Тереза като го целувал и мълвял:

„Ти беше толкова прекрасна, толкова велика, подобна на ангел“!

Носят се слухове за таен годеж между голямата сестра Брунсвик и композитора, които се оспорват, но ако са верни, то този годеж съвпада със създаването на Четвъртата симфония. 

Премиерата на Четвъртата симфония се състои през март 1807 година във Виена. Посветена е на граф Франц фон Оперсдорф.