Симфония № 9
„Симфония № 9 в ре минор“ (опус 125), наричана също „Хорална симфония“, е последната пълна симфония на германския композитор Лудвиг ван Бетховен. Завършена през 1824 година, тя е сред най-популярните произведения на класическата музика и определяна от редица критица като един от шедьоврите на Бетховен и една от най-значимите композиции в историята. „Симфония № 9“ е първият пример на симфония от значим […]
„Симфония № 9 в ре минор“ (опус 125), наричана също „Хорална симфония“, е последната пълна симфония на германския композитор Лудвиг ван Бетховен. Завършена през 1824 година, тя е сред най-популярните произведения на класическата музика и определяна от редица критица като един от шедьоврите на Бетховен и една от най-значимите композиции в историята.
„Симфония № 9“ е първият пример на симфония от значим композитор, която използва вокални елементи, и поставя началото на жанра хорална симфония. Нейната четвърта част съдържа изпълнение от хор и четири солови вокалиста на адаптация на поемата на Фридрих Шилер „Ода на радостта“. През 1972 година фрагмент от тази част на симфонията е обявен за Европейски химн.