Симфония 1

Върху Първата си симфония в до мажор Лудвиг ван Бетовен започва да работи през 1799 година и завършва през пролетта на 1800 г. – най-безгрижният период в живота на големия пианист и композитор. Премиерата се състои на 2 април и се превръща в знаково събитие не само в живота на автора, но и за цяла музикална Австрия. Бетовен въвежда в състава на оркестъра два кларинета. Това не е особено популярен прийом – Моцарт ги използва рядко, а Хайдн го прави едва в последните си Лондонски симфонии. Бетовен не просто пише първата си симфония за състав, за какъвто Хайдн пише последните си, а изгражда редица моменти, в които контрастират групите на духовите и на струнните инструменти, ярко подчертавайки всяка от тях. Като всяка новост, и тази е посрещната нееднозначно. За някои симфонията повече приличала на „духова музика“, други отбелязали твърде много тимпани. Само най-проницателните критици съзрели как в недрата на стила, наричан Хайдново-Моцартов, зрее музиката на новия век. Как композиторът „опипва почвата“ с могъщо първо Allegro, как възниква жанра на симфоничното скерцо в ритъма на галантен менеут, как във финалното рондо звънки фанфари предизвестяват епохата на героизма – с други думи, как се ражда симфонизма на Бетовен.

• Тогава публичните музикални академии (концерти) включват както симфонични, така и камерни произведения.