Бертен Д`Oландер

Никой не предполагал, че шестгодишният Бертен някога ще стане професионален музикант. Той взема първите уроци по флейта в местния оркестър Sint Caecilia съставен от дървени и медни духови инструменти, който има нужда от нови попълнения. Води ги диригентът, който е… кларинетист!

Бертен изненадва всички, когато след завършване на общо образование решава да продължи обучението си в консерваторията. Майка му и баща му не били много щастливи от този факт. Още повече, когато Габи Ван Риет – първа флейта в оркестъра на радиото в Щутгарт, обезсърчила Бертен, защото не била убедена в неговия талант.

За щастие Бертен среща Ян Ван Рит, професор в Кралската консерватория в Антверпен и солист-флейтист в белгийския радиооркестър, който въпреки липсата на средно музикално образование, решава да даде шанс на Бертен и го приема във висш музикален институт.

Поради почти пълното непознаване на репертоара и на артистите, в началото Бертен е сразен от нивото на своите състуденти. Но това го стимулира да работи усърдно, да практикува всички възможни упражнения и да свири по седем етюда на седмица, за да запълни пропуските.

Едва година по-късно неочаквано му се отдава възможност да заеме поста на флейта пиколо в оркестъра на операта в Антверпен. След това бързо следват различни предложения за работа – с „Филхармонията“, Националния оркестър и Националната опера, по-известна като „La Monnaie-DeMunt“.

Междувременно той завършва обучението си с отличие, комбинирайки заетостта в оркестрите с почти целодневно преподаване на деца в музикални школи.

На 25 години, вече назначен като професор по флейта в Училището по изкуства LUCA, той е поканен на прослушване за легендарната Берлинска филхармония. Адски трудно, но справедливо, това прослушване показва ясно, че нито подготовката на Бертен, нито нивото му са достатъчно добри и, разочарован, той се прибира обратно Антверпен.

Следват години на колебание, които в крайна сметка водят до твърдото решение да изучи всички аспекти на флейтата, да направи „дисекция до кокал“, да търси информация, да преосмисли магическата концепция за „талант“ като я сведе до по-„управляемото“. Всичко това му помага да достигне

„музикално-комуникативно свирене най-високо ниво“.

Последните петнадесет години, инструментално-техническите изисквания на съвременния музикален свят към него като първи флейтист в „Ensemble Musiques Nouvelles“ и високата степен на образование, която се изисква в „Musikhochschule“ Кьолн допринасят за все по-голямата еволюция на Бертен Д`Оландер като артист с изключително характерен език и уникален поглед върху музиката и света като цяло.