Юли Дамянов

Роден на 26 юли 1959 г. в Перник. Завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София със специалност „пиано” при Лина Попова и Националната музикална академия „Панчо Владигеров”  с „оркестрово дирижиране” при проф. Константин Илиев и „хорово дирижиране” при проф. Лилия Гюлева.

От 1986 г. е диригент в Държавния музикален театър „Стефан Македонски” ( сега „Държавен музикален и балетен център – София”). В периода 2008-2010 и от 2013-та до  сега е негов главен диригент и художествен ръководител. От 2012 г. ръководи и „Софийски духов оркестър”. Понастоящем е негов главен диригент.

Реализира десетки премиери и дирижира стотици спектакли и концерти в България, Германия, Дания, Австрия, Холандия, Франция, Швейцария, Белгия, Япония, Словения, Словакия, Полша, Русия, Южна Корея, Гърция, Италия и др.

Носител на наградата  „Кристална лира” за диригент (2013) и два пъти в категорията „Постановъчен екип” , лауреат на международния конкурс за композиция „Музика в 7/8” през 2003 – трета награда (за „Цветница”) и през 2004 втора награда (за „Blues 13”), наградата за музика към детска пиеса от международния фестивал на спектакли за деца „Вълшебната завеса” в Търговище (2008 – за „Малката Баба Яга” от Красимира Методиева), трета награда на музикалната къща „Борис Христов” за създаване произведение за нисък мъжки глас и пиано (2011 – за „Мъжки романс”), печели конкурса за създаване на химн на института „Конфуций” в София (2016 – 2017), множество награди от международни хорови конкурси, фестивали и олимпиади с хор „Колегиум Кантикум”.

През 2019 г. е удостоен  със „Златно перо”, Почетния знак на София и Наградата на Перник  за принос в българската култура. Диригент-постановчик на „Фантомът на операта” и „Прилепът” на сцената на Музикалния театър. В края на м. януари 2020 г. осъществява премиера на „Цигулар на покрива” в сътрудничество с големия сръбски режисьор Небойша Брадич. През 2019 и м. март 2020 г. гостува на Симфоничния оркестър в гр. Ниш, Сърбия.

Автор е  на операта-мюзикъл „Любов и омраза” по пиесата „Херцогинята на Падуа” от Оскар Уайлд, Missa Catholica Bulgarica, симфоничните вариации „Стария и Новия завет”, симфоничните „Самодивски танци”, Струнен  квартет, „Романтични скици” за две пиана, хоровите песни „Обесването на Левски”, т. Христо Ботев, „Есенни плажове”, собствен текст, „Една звезда”(посветена на проф. Лилия Гюлева, собствен текст), „Перник, празнувай”, собствен текст, „Песен за Перник”, т. Хари Харалампиев, „Есенни плажове”, собствен текст, „ЦСКА” –  собствен текст и други.